Как се избират точки за подкрепителни пунктове на ектремен триатлон?
Тази година, на 12.9.2027, участвах на първия си екстремен триатлон на пълна дистанция. Същата дистанция като Ironman, ама с повече баирчета. Конкретно това беше Blacklake в Черна гора (Montenegro) – плуване в 4:30 сутринта, 182км колоездене с 3200м денивелация и 42км бягане с още 1500 метра нагоре.
И една много голяма разлика спрямо всичко, на което съм бил досега – на практика няма точки за поддръжка по трасето. Всеки състезател е длъжен сам да организира своя съпорт. Това се оказа съвсем ново предизвикателство за мен и екипа – как, къде и кога да ме чака екипът и какво точно да ми подаде? А отгоре на всичко – как да предположа часове на преминаване, когато трасето е толкова катерене и спускане?
Затова пиша и тази статия – за всеки, който в бъдеще реши да се захване с нещо подобно, да може поне отчасти да прескочи моите/нашите грешки.
Избор на точките за поддръжка
Първото нещо, което направихме, беше да заредим GPX файла на трасето в gpx.studio, за да видим профила и денивелацията. С 3200м катерене на колоездачния етап и още 1500м на бягането, нямаше как да заложим на случайни спирки. Всяка точка трябваше да отговаря на конкретно изкачване или спускане, а разстоянието между тях – да е съобразено с това колко бавно (или бързо) очаквахме да се движа в различните участъци. Най-смислено се оказа спирките да бъдат разположени веднага след всяко по-голямо изкачване – там скоростта е най-ниска, обикновено се налага смяна на дрехи (стоплил съм се от качването, а предстои спускане), а и ментално след тежко изкачване е добре да видиш познато лице и да получиш малко за хапване.
За трасето на Black lake от 2026 използвахме точно тези точки.
- Колоездене (180 км / 3500m D+) – ТРАСЕ
- Бягане – Черно трасе (Black shirt)
- Бягане – Бяло трасе (White shirt)
Проверка на точките в Google Maps
Всяка избрана точка за поддръжка мина през проверка в Google Maps, включително сателитен изглед. На доста места се наложи леко да ги преместим, за да има безопасно място за спиране на автомобил и удобен достъп до трасето. Тук изискването на организатора беше категорично – автомобилът трябва да е изцяло извън платното, а екипът да съдейства само извън автомобила. На места пътят се оказа твърде тесен, за да можеш изобщо да спреш извън платното, а на моменти установихме, че самата кола щеше да кара точно по трасето за колоездене – което наложи и преместване на точката. Проверихме и как точно екипът ще стигне до всяко място с кола – при планина като тази в Черна гора, това невинаги е очевидно.
Времето за придвижване между точките
Тук се сблъскахме с най-голямото предизвикателство. С толкова денивелация темпото ми варираше драстично – по спусканията се движех много по-бързо, отколкото на изкачване, а екипът трябваше да смята с точност дали ще успее да напусне една точка и да пристигне на следващата преди мен. На няколко места решихме, че е по-разумно да пропуснем точка, отколкото да разчитаме на график, който е труден за спазване.
Обща карта с всички точки за поддръжка
Свалихме GPX файла на състезателното трасе от сайта на организаторите и създадохме нова „Моя карта” в Google Maps. Така трасето и всички точки за поддръжка се виждаха на едно място – важно, тъй като нямаше официални пунктове, на които да разчитаме, и всичко трябваше да е предварително планирано от нас.
Номериране и бележки към всяка точка
Номерирахме точките за поддръжка последователно по трасето и добавихме кратка бележка към всяка – какво точно трябва да ми подадат там. При състезание без официален съпорт това се оказа важно – с толкова неповтарящи се станции беше важно всичко да е в правилната последователност – дрехи, храна, вода.
Подготовка за работа без интернет
Google Maps не поддържа „Моите карти” в офлайн режим, а в планините на Черна гора обхватът беше на моменти мноооого слаб. За всеки случай, експортирахме картата и я заредихме в апп като Organic Maps, което позволява офлайн навигация с GPX/KML файлове. Това се оказа и в действителност дооооста полезно.
Копие на повече от едно устройство
Картата с точките за поддръжка беше заредена на повече от едно устройство в екипа. Изтощена батерия или счупен телефон при подобно състезание могат да означават, че изобщо няма да получа поддръжка на дадена точка – риск, който не си струваше да поемаме.
Финален преглед със състезателя
Денят преди старта преминахме заедно през всяка точка за поддръжка и разписахме ясен план какво точно се очаква на всяко място – вода, храна, екипировка или друго. При състезание, в което сам организираш съпорта си, това не е препоръка, а задължителна стъпка. Целта беше в деня на състезанието екипът да не импровизира, а да следва предварително проверен план. Което естествено не означава, че изпровизации липсват… Но поне са сведени до минимум.
Освен за тях – аз също си преговорих на кой километър ще ги очаквам. Беше особено полезно психологически на поредния безкраен баир да знаеш, че остават още ХХ километра преди спирката.
Резервен план
Освен точния план за всяка точка, с екипа бяхме изговорили и резервен вариант.
- Какво се случва, ако все пак се разминем на дадена точка?
- Ако вали точно там, където сме планирали спирка?
На всяка точка бяха приготвили и по нещо допълнително „в готовност”. Нещо, което не сме предвидили конкретно за нея, но може да потрябва: допълнителен гел, ветровка, ръкави или гамаши, резервна гума.
Именно тази малка резерва се оказа доста полезна на повече от едно място по трасето.
Blacklake ми показа, че при екстремен триатлон без официални точки за поддръжка, планирането на логистиката е също толкова част от подготовката, колкото и тренировките. Ако някога решиш да се захванеш с подобно предизвикателство, се надявам тази статия да ти спести поне част от главоблъсканиците, през които преминахме.